Старобългарски речник
съмѫтт 
съмѫтт -съмѫщѫ -съмѫтш св 1. Раздвижа, приведа в движение въшюмѣшѩ  съмѫтішѩ водъ іхъ СП 45.4 2. Прен. Смутя; предизвикам смущение, смут у някого ъто съмѫштен есте.  по то помꙑшленѣ въходѧтъ въ срдц ваша М Лк 24.38А ѡтъвратілъ же есі ліце твое ...  бꙑхъ съмѫштенъ СП 29.8 нъ самъ себе съмѫт  рее къде положсте  С 315.25—26 Уплаша, объркам, разтревожа. ѡдръжашѩ мѩ болѣꙁні съмрътънꙑѩ. і потоці беꙁаконеньѣ съмѫтішѩ мѩ СП 17.5 М А СП С Гр ταράσσω ἐκταράσσω съмѫтіт Нвб смутя [се], смущавам [се] ОА ВА АК Дюв НГер ЕтМл БТР АР