Старобългарски речник
съмрьтоносьнъ 
съмрьтоносьнъ -ꙑ прил Смъртоносен, който причинява смърт аште т реетъ пото ꙁлъъ  оцьтъ сплъ. рьц мꙋ да мꙑ сьмрьтоносьнъ ꙗдъ ꙁмнъ ꙁблюмъ С 484.10 прстѫп подъ ꙗръмъ вꙑѭ подълагаѧ. на рамѣ вьꙁъмъшѹѹмѹ. съмрьтоносьнꙑ  сьмрьтьнꙑ крьстъ С 533.22— 23 Изч С Калка от гр ϑανατηφόρος сьмрьтоносьнъ Нвб смрътоносен, смертоносен остар ОА ВА смъртоносен ОА ВА ЕтМл БТР АР