Старобългарски речник
съмотрꙗт
съмотрꙗт
-съмотрꙗѭ
-съмотрꙗш
несв
1. Гледам, наблюдавам
відіші ѣко тꙑ болѣꙁнъ і ѣростъ смотрѣеші
СП
9.35
їѡсфа тъкнѫ вдѣн ѫтробꙑ. ꙁнца вьꙁраѧ дѣвѫ ѫтробѫ съмотрѣше. въпрашат хотѣаше
С
240.4
блꙁъ нѣкꙿде въ бан҄ грѣмъ. съмотрааше бѫдѫштааго. готовъ прмл҄ꙙ отъ омъ прбѣгаѭштхъ къ н҄емѹ
С
92.17
Дебна, следя.
смотрѣетъ грѣшьнкъ на праведьнаего. ї щетъ ѹмрътвіт
СП
36.32
2.
Прич. сег. деят. като същ.
съмотрꙗѩ
м
ед
ὁ βουλόμενος οἰκονομεῖν
Този, който извършва, който осъществява
не о себѣ бо бъⷭ҇і спсенаѣ мѫка. нъ съмотрѣѭштімъ спсьнѫѭ мѫкѹ
К
10b 16
Изч
СП
К
С
Гр
κατανοέω
οἰκονομέω
σταϑμίζω
ἀποσκοπέω
съмотрѣт
смотрѣт
Нвб
сматрям, сматрявам
диал
ВА
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА