Старобългарски речник
съльꙗт сѧ 
съльꙗт сѧ -сълѣѭ сѧ -сълѣш сѧ св За мнозина — слеем се, съединим се вьс ѹбо сьлѣмъ сꙙ вь тѣло дꙿно С 423.29—30 Изч С Гр κεράννυμεν ἐμαυτούς сьльꙗт сꙙ Нвб слея [се], сливам [се] ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА