Старобългарски речник
сълежат 
сълежат -сълежѫ -сълежш несв 1. Лежа болен отъкрꙑшѧ покровъ деже бѣ. ꙇ прокопавъше съвѣсшѧ одръ на немьже ослабленꙑ сълежааше М Мк 2.4 З А 2. Прич. сег. деят. сълежѧ a) κείμενος Погребан, положен в земята след смъртта прен ꙇ съмрът ꙇꙁгонѧ. ꙇ вьскрѣшаѩ абе. сълажѧщаа тѣлеса. отъ вѣка СЕ 26b 20—21 b) ὁ ἀσϑενῶν Лежащ болен човек моⷧ҇ наⷣ҇ сълежѧщꙇмь на многа лѣта СЕ 26b 12 Изч М З А СЕ Гр κατάκειμαι сьлежат Нвб Срв лежа ОА ВА НТ НГер ЕтМл БТР АР РБЕ