Старобългарски речник
съкрꙑват 
съкрꙑват -съкрꙑваѭ -съкрꙑваш несв 1. Скривам; събирам, трупам нещо, за да го запазя не съкрꙑвате себѣ съкровшта на ꙁем. ꙇдеже ръвъ  тьлѣ тьлтъ. ꙇдеже тате подъкопаваѭтъ  крадѫтъ М Мт 6.19 З А СК съкрꙑвате же себѣ съкровшта нбсе М Мт 6.20 З А СК съкрꙑваетъ і не вѣстъ комѹ събраетъ СП 38.7 2. Прен. Крия, премълчавам, прикривам нещо тꙑ же м съмотр ѹенкꙑ любꙙштꙙ стнѫ. како глагол҄емꙑхъ отъ врагъ. нꙿсоже съкрꙑваѭтъ С 440.14 не съкрꙑваѭ своѧ славꙑ. одолѣньꙗ побѣдꙑ. нъ авѣ все твар С 503.14 Изч М З А СК СП С Гр ϑησαυρίζω κρύπτω ἀποκρύπτομαι Нвб скривам ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР Срв съкрия [се] диал НТ