Старобългарски речник
съкрѹшат 
съкрѹшат -съкрѹшаѭ -съкрѹшаш несв 1. Строшавам, троша, пречупвам, чупя ꙁане мъногꙑ кратꙑ пѫтꙑ  ѫж желѣꙁнꙑ съвѧ(ꙁа)нѫ сѫщю. прѣтръꙁаахѫ сѧ отъ него. ѫжа желѣꙁна  пѫта съкрѹшаахѫ сѧ М Мк 5.4 З алеѯандръ ... вдꙙ вьсꙙ ѹдꙑ протꙙженꙑ  вьсꙙ кост своѧ съкрꙋшамꙑ С 159.9—10 2. Сразявам, поразявам, разбивам паде тѹ пѣнꙑ тѣштꙙ  съкрѹшамъ С 553.11 съкрѹшаѩ συντρίβων Който събаря, поваля гласъ гнъ съкрѹшаѭштааго кедрꙑ СП 28.5 3. Мъча, измъчвам ꙇ се дхъ емлетъ. ꙇ вънеꙁаапѫ въпетъ  прѫжаатъ сѧ съ пѣнам. ꙇ едъва оходтъ отъ него съкрѹшаѩ  М Лк 9.39 З А СК прѣбꙑ же бѣсъ нмꙿже хѹже съкрѹшаѧ старьца.  ꙙсто на ꙁемьѭ помештꙙ  оскръбьꙗѧ С 553.3 тако беꙁ млост отъ сѫпротвнааго бѣса мѫмъ  съкрѹшамъ. страждꙙ вьсѣмъ тѣломъ С 553.17 Изч М З А СК СП С Гр συντρίβω съкрꙋшат Нвб съкрушавам ОА ВА ЕтМл БТР АР