Старобългарски речник
съклют 
съклют -съклюѫ -съклюш св Затворя, обградя, обкръжа [образно]  акꙑ агньц посрѣдѹ влъкъ расхꙑштен бꙑхомъ. съклюшꙙ бо насъ грѣс сво.  жт хотꙙште въ маловрѣменꙿнѣѣмъ семъ жт. въ бѫдѫштмъ вѣцѣ ѹмрѣхомъ С 108.10—11 Изч С Гр συγκλείω Нвб сключа ОА ВА АК НТ Дюв НГер БТР АР ДА