Старобългарски речник
съклѣщат сѧ 
съклѣщат сѧ -съклѣщаѭ сѧ -съклѣщаш сѧ несв Сковавам се, вкочанясвам се въ асъ же прьвꙑ ношт. съклѣштаахѫ сꙙ отъ стѹден ст.  тѣло мъ распадааше сꙙ С 76.20—21 Изч С Гр σφίγγομαι съклѣштат сꙙ Нвб Срв склещвам [се], склещям [се] диал ОА ЕтМл БТР