Старобългарски речник
съкаꙁател҄ь 
съкаꙁател҄ь -ꙗ м Тълкувател; човек, който разяснява се смокв мноꙁ съкаꙁателе рѣшꙙ о ждовьстѣ съборѣ прложенѣ бꙑт С 346.13 Изч С Гр ἑρμηνεύς Нвб Срв сказвач остар ОА ВА НГер ЕтМл