Старобългарски речник
съжѧт 
съжѧт -съжьмѫ -съжьмеш св Възпра, овладея, обуздая [прен.] с вамъ хлѣбъ на хѹдѣ сво трепеꙁѣ положвꙿ. хотѣхꙿ мльанмъ ѧꙁꙑка с съсѫдъ съжꙙт. не босварьнꙑхъ (!) ждовъ. на съпаса раждꙁамо ꙁъло лꙗн.  камен глаголат нѹждѫ твортъ С 396.7—8 Изч С Гр περισφίγγω Нвб Срв жмя ’притискам, затварям очите си’ ОА ВА НГер ЕтМл БТР РБЕ