Старобългарски речник
съдѣтел҄ь 
съдѣтел҄ь -ꙗ м За Бога — създател, творец бже оць нашхъ. гь млост. родѹ вꙿсѣкомѹ. съмрътънѹ.  несъмрътънѹ. ꙇ вꙿсѣкомѹ сѫщьствѹ. съдѣтель СЕ 64а 12 съдѣтелю вꙿсѣмъ. ꙇ бал недѫжънꙑмъ гі СЕ 84а 4 въмѣсті бъ въ праꙁдьнікꙑ хъ дѣтѣлі. да і хотѧште і не хотѧште. ꙇмѫтъ памѧть. ꙇ не ꙁабѫдѫтъ. добрааго съдѣтелѣ К 6b 30 градъ ѹбо стъ мѫенкъ. градъ бж. гоже хꙑтрецъ  съдѣтел҄ь бъ. вꙑшьн҄ їерѹсалмъ С 84.14 како сверѣпьство владꙑкъ. вьꙁмѫт ѹмъ ѹенкъ. ѧшꙙ бо сьмрьтьн сьдѣтелꙗ вьсѣхъ С 471.26 нъ не [не] мѣ їс водꙑ. нъ  на крьстѣ всмъ сьдѣтел҄ь водъ бꙑстъ С 483.13 Изч СЕ К С Гр δημιουργός сьдѣтел҄ь Нвб Срв създател