Старобългарски речник
съдꙑхань 
съдꙑхань -ꙗ ср Единодушие, съгласие ꙗкоже днѫ дшѫ мѫште. въ раꙁдѣл҄ена тѣлеса. а въ дномъ съдꙑхан.  дн҄ен вѣрꙑ С 82. 18 Изч С Гр σύμπνοια съдꙑхан Нвб Срв дихание книж ОА ВА Бот НГер ЕтМл МлБТР ЕтБАН БТР АР РБЕ