Старобългарски речник
съдрѹжт 
съдрѹжт -съдрѹжѫ -съдрѹжш св Сдружа, направя някого другар с някого да  съ агг҄елꙑ  съ аггельскомь владꙑкоѭ. да тꙙ съдрѹжтъ врага сѫшта  ратьнка С 422.5 Изч С Гр φίλον ποιέω Нвб съдружа се остар ВА НТ сдружа [се] ОА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА