Старобългарски речник
съготоват 
съготоват -съготоваѭ -съготоваш св Сготвя, приготвя кде хоштеш съготовамъ т ꙗст пасхѫ. вееръ сꙑ бѣ тъгда. лма ѹбо домѹ не мѣаше владꙑка. сего дѣлꙿма ѹбо глагол҄ѫтъ кде хоштеш ѹготовамъ т ꙗст пасхѫ С 415.30 Прич. мин. страд. като същ. съготованаꙗ ср мн τὰ ἡτοιμασμένα Онова, което е приготвено, подготвено; предназначеното за някого. ꙗко недостонѣе премат съмѣетъ достоньімъ съготованьіхъ ЗЛ Iа 14 Изч С ЗЛ Гр ἑτοιμάζω Нвб Срв сготвя [ядене] ОА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА