Старобългарски речник
съгорѣт 
съгорѣт -съгорѭ -съгорш св Изгоря, стана на пепел чрез горене аще кто вь мнѣ не прѣбѫдетъ. ꙁврьжетъ с вънъ.  ꙗко роꙁга съшетъ.  събраѭтъ ѭ  въ огнь влагаѭтъ  съгортъ СК Йо 15.6  побѣгнеш отъ лца хъ.  поженѫтъ тꙙ  въбѣгнеш въ храмнѫ.  тѹ жвъ огн҄емъ съгорш С 195.14 ꙗкоже прнѹжденомъ мъ бꙑт боꙗꙁньѭ юньца. самѣмъ сꙙ въврѣшт въ пештъ хлѣбьнѫѭ.  їꙁволт пае въ огн҄ съгорѣт. нежел отъ того събоденомъ бꙑт С 565.25 Изч СК С Гр καίομαι κατακαίομαι Вж. при съгарат Нвб