Старобългарски речник
съгнт 
съгнт -съгнѭ -съгнш св Изгния, разложа се аще клютъ сѧ. да бѫдетъ съгнло въпадъшее СЕ 20а 25—20b 1 За рана — гноясам, загния. вьсмръдѣшѩ сѩ ї съгнішѩ ранꙑ моѩ. отъ лца беꙁѹмѣ моего СП 37.6 Срв. СЕ76а 13 Изч СП СЕ Гр σήπομαι съгніт Нвб съгния, сгния [се], сгнивам диал ВА ЕтМл БТР ДА Срв [из]гния, [из]гнивам