Старобългарски речник
съвѧꙁьн҄ь 
съвѧꙁьн҄ь -ꙗ м 1. Затворник; човек, окован, затворен в тъмница на вьсѣкъ же день велкъ обꙑа бѣ (ꙇ)ћемонѹ. отъпѹштат народѹ. съвѧꙁьнѣ егоже хотѣахѫ М Мт 27.15 З А СК ꙇмѣаше же тъгда съвѧꙁьнѣ нарота нарцаемааго варавва М Мт27.16 З А СК 2. В християнството — осъден на вечни мъки грешник  н прѣсподьнꙗꙗ хранлшта  нꙑршта.  пешт скаахѫ  теаахѫ.  ов дрѹгъ дрѹга нѫдѹ сьвꙙꙁьнꙗ господев првождаахѫ С 467.21  н мѫтелꙗ вꙙꙁаахѫ.  дрѹꙁ вѣьнꙑѧ сьвꙙꙁьнꙙ спѹштаахѫ С 467.23 адамъ ... слꙑша. господьстѣ ноꙁѣ въходꙙшт къ съвꙙꙁьн҄емъ.  поꙁна гласъ ходꙙштѹѹмѹ въ тьмнц С 468.4  обраштъ сꙙ къ всѣмъ сѫштмъ сь н҄мъ. отъ вѣка съвꙙꙁьн҄емъ.  рее. гласъ ногѹ етера слꙑшѫ. къ намъ грꙙдѫшта С 468.6  освѣт тꙙ хс. аꙁъ бъ тво бꙑвꙑ тебе рад сꙑнъ тво. нꙑнꙗ глагол҄ꙙ.  по област повелѣваѧ сьвꙙꙁьн҄емъ. ꙁдѣте С 468.21 нъ да подвгнемъ сꙙ. богѹ прѣмѣнꙑ къ ловѣкомъ вдꙙште.  съвꙙꙁьн҄емъ спѹштен. отъ блага г бꙑваѭшт С 460.3 с  подобьнаꙗ смъ адамѹ глагол҄ѫштѹ. къ вьсѣмъ сѫштмъ сь н҄мъ сьвꙙꙁьн҄емъ. вьнде господь к н҄мъ. побѣдно орѫжь крьста дрьжꙙ С 468.12 М З А СК С Гр ὁ δέσμιος ὁ κατάδικος δεσμώτης ὁ ἐν δεσμοῖς сьвꙙꙁьнь съвѧꙁънъ сьвѧꙁьнъ съвꙙꙁьнъ Нвб Срв свезвам несв свежа св остар ЕтМл БТР ДА