Старобългарски речник
съвѣдѣтел҄ь 
съвѣдѣтел҄ь -ꙗ м 1. Свидетел; човек, който потвърждава истинността на нещо тъгда архере растръѕа рꙁꙑ своѩ глѧ. ѣко власфмѭ рее. ъто еще трѣбѹемъ съвѣдѣтель М Мт 26.65 З А СК въсташѩ на мѩ съвѣдѣтелі неправедьні хъже не съвѣдѣхъ СП 26.12 Очевидец. прꙁьр ... на съмѣрене раба твоего сего. ꙇже въꙁлож.  ꙇсповѣда прѣдъ многꙑ съвѣдѣтелꙑ СЕ 93b 11 поꙁорьнікꙑ въскръсенью его. готоваеш. съвѣдѣтелѣ въстанью пріводші К 12а 22 2. Учител, наставник кто ѹмѫдрвꙑ вꙑ. кто съвъкѹпвꙑ. кде кнгꙑ кде сьвѣдѣтел҄е С 321.3— 4 да отъ мохъ словесъ раꙁѹмѣш ꙗко творьцъ смъ дѹшамꙿ  срьдьцемъ сьвѣдѣтел҄ь С 393.15 лъжь съвѣдѣтел҄ь ψευδόμαρτυς Лъжесвидетел архере же  старьц. ꙇ сьнемь вьсь. ꙇскаахѫ лъжа съвѣдѣтелѣ на са М Мт 26.59 З СК ꙇ не обрѣтѫ. мьногомь лъжемъ съвѣдѣтелемъ. прстѫпьшемъ М Мт 26.60 З СК лъжь съвѣдѣтел҄ь бꙑт ψευδομαρτυρέω Лъжесвидетел съм, лъжесвидетелствам не ѹкрад. не лъжь съвѣдѣтель бѫд М Лк 18.20 А СК М З А СК СП СЕ К С Гр μάρτυς παιδαγωγός ἔφορος сьвѣдѣтель Нвб свидетел ОА ВА АК НТ НГер ЕтМл БТР АР ДА