Старобългарски речник
съвꙑшьн҄ 
съвꙑшьн҄ прил Който идва свише, от Бога, от небесата  многѫ прмемъ съвꙑшн҄ѫѭ помошть сце бо вьꙁмошт мамъ С 498.4 Изч С Гр ὁ ἄνωϑεν Нвб свишен книж остар ОА