Старобългарски речник
съврьшт 
съврьшт -съврьшѫ -съврьшш св 1. Свърша, завърша, извърша нещо докрай ꙇ бꙑстъ егда съвръш съ. ꙁаповѣдаѩ обѣма на десѧте ѹенкома свома М Мт 11.1А гла мъ съ. мое брашъно естъ да творѭ волѭ посълавъшааго мѧ. ꙇ съвръшѫ дѣла его М Йо 4.34 З А ѹбо добро дѣло  блажено ꙁбъра. нъ аще съвръшш. добраа бо дѣѣнѣ трѹдомь сънскаѭтъ сѧ. ꙇ болѣꙁнѭ справлѣѭтꙿ сѧ СЕ 87а 3 да хѹдꙑѧ сеѧ нашеѧ жꙁн въ поко съврьшвъше. конецъ бе страха полꙋт С 67.30  въ подвꙁан мѫеньстѣѣмъ съконьашꙙ сꙙ. теен съвръшвъше добрѣ С 256.17—18 дѣломъ псменьно слово съврьшаѧ С 530.26 Образно. оставвъ рьгѹбꙑльство ї вьсе їмѣні бꙑстъ рьнорꙁьць ї въ томь сьврьш жꙁнь своѭ МН Изпълня [поръчение, желание]. аꙁъ прославхъ тѧ на ꙁем. дѣло съвръшхъ. еже далъ ес мьнѣ да сътворѭ М Йо 17.4 З А СК ꙇ подажд намъ съ любовьѭ слѹжт. самѣмъ себѣ. ꙇ съвръшт ꙁаконъ ха твоего СЕ 11а 18 ꙇ есо раді ѭ творітъ хъ. ѣко дрѹгаѣ вьса ꙁаконꙿнаѣ съвръші К 6а 33 мꙑ къ дномѹ богѹ прблжамъ сꙙ. раб їс хса стааго дха. съврьшт ꙁвол҄ен  теен страстемь С 75.8 пон҄еже вьсе ꙁаконьно съвръші. гда бо кръштааше сꙙ глаголааше С 416.17 Приготвя докрай, довърша. сца же бо  ѹ насъ ... трепеꙁа. днъ хлѣбъ сѣѭшт на себѣ. не гоже жрънв съмлѣшꙙ.  рѫцѣ ѹмѣсста  огн҄ь съвръш. нъ гоже дѣвца беꙁдрала  бе сѣмене просвѣт.  кръстъ съꙁор.  отьць съвръш.  ві кошъ апостолъ объмашꙙ С 395.30—396.1 2. Направя, сътворя, създам ꙁане ѣже тꙑ съвръші оні раꙁдрѹшішѩ СП 10.3 колъ мъного множьство благості твоеѩ гі. ѭже ... съвръшілъ есі ѹпъваѭштѩѩ на тѩ. прѣдъ снꙑ лвскꙑ СП 30.20 твоі естъ дьнь і твоѣ естъ ношть. тꙑ съвръші ꙁорѩ і слъньце СП 73.16 влко гі бже нашъ ... съвръш. ѣко да тѣло слѹжтъ мꙑсльнѣ дш СЕ 7b 4 Наглася, стъкмя. нѣсте л ьл нколже. ѣко ꙁ ѹстъ младьнеь  съсѫштхъ съвръшлъ ес хвалѫ М Мт 21.16 ЗI, СК, ЗП. Срв. СП 8.3 К1а 22 С331.6 С335.29 С336.12 С403.10 ꙁ ѹстъ младенштъ  съсѫштхъ съвръшлъ с пѣснь С 325.4 Срв. С326.3 Направя, изградя. сътвор мѹ клѣть дъвопомосттѫ.  вьсѣъскꙑ съвръшвъ ѭ. прде къ блаженꙋмѹ С 204.19  ѹправ на вꙑсотѫ. въꙁводꙙ въгодьнка свого енѡха. съвръш же к҄вотъ  съхран прѣподобьнааго ноꙗ С 232.11 Доизработя, направя докрай. сь лвкъ наѧтъ ꙁъдат.  не може съвръшт М Лк 14.30 З 3. Подкрепя, укрепя, утвърдя дьждъ воленъ отълѫші бже достоѣнью твоемѹ. ї ꙁнеможе тꙑ же ѭ съвръші СП 67.10 съвръшілъ есі стопꙑ моѩ во стьѕѣхъ моіхъ СП 16.5 Усъвършенствам. ое га нашего сха. блв раба твоего сего ... въ вонѭ кадлънѫѭ. съвръш емѹ жвотъ. въ прѣподобе  правъдѫ СЕ 95а 20 съвръш мꙙ о твомъ мен.  првед мꙙ къ твомѹ отьцѹ С 103.21 Запазя, опазя. ї съвръші іже насаді десніца твоѣ СП 79.16 Срв. СЕ100а 2 съврьшт сѧ М З А СК Б ЗП Е СП СЕ К С МН Гр τελειόω τελέω πληρόω καταρτίζω κατασκευάζω ἀπαρτίζω ἀπαρτάω ἀναπληρόω ἐπιτελέω τελεσφορέω ἐκτελέω ἐξεργάζομαι съвръшт съвръшіт съврьшіт сьврьшт Нвб свърша ОА ВА АК Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА