Старобългарски речник
съвлѣщ 
съвлѣщ -съвлѣкѫ -съвлѣеш св 1. Съблека, сваля от тялото [дреха, завивка и под.] ꙇ егда порѫгашѧ сѧ емѹ. съвлѣшѧ съ него хламдѫ М Мт 27.31 З А СК  егда порѫгашѧ сѧ емѹ. съвлѣшѧ съ него прапрѫдъ М Мк 15.20 З А СК съвлъкъше со мнѣ естънѫѭ твоѭ одеждѭ. еѭже мѧ бѣ ѹкраслъ СЕ 78а 24 котꙑгѫ сьвлѣкъ съ себе дадѣаше нштѹѹмѹ С 207.14 съвлѣкъ рꙁꙑ своѧ.  вьꙁьрѣвъ на небо. помол сꙙ С 254. 13—14 Образно. тꙑ канꙗ братоѹбства бѣлꙑѧ рꙁꙑ съвлѣе С 389.9 сь прокаꙁꙑ съвлѣе ꙗкоже сь рꙁꙑ С 476.15 нъ ѹбо ха в н҄егоже смъ обльенъ. не маш мошт сьвлѣшт С 50.13 2. Съблека, разголя някого ꙇ съвлъкъше  хламдоѭ ръвленоѭ одѣшѧ  М Мт 27.28 З А СК ꙇ въ раꙁбонкꙑ вьпаде. же  съвлъкъше .  ѣꙁвꙑ въꙁложъше отдѫ М Лк 10.30 З А СК егоже юдѣ съвлѣшѧ. ꙇ пргвоꙁдшѧ  на распонѣ СЕ 50а 16  аште  съвлѣе мꙙ отъ одеждꙙ С 50.13 М З А СК СЕ С Гр ἐκδύω ἀποδύω ἀποδύομαι ἀπεκδύω κατασπάω ἀποσπάω сьвлѣщ сьвлѣшт Нвб свлека ОА ВА НГер ЕтМл БТР АР ДА Срв съблека [се]