Старобългарски речник
събꙑват сѧ 
събꙑват сѧ -събꙑваѭ сѧ -събꙑваш сѧ несв 1. Само 3л. Сбъдва се, става, изпълнява се ꙇ събꙑваетъ сѧ мъ пророъство сано глѭщее слѹхомь ѹслꙑште  не мате раꙁѹмѣт. ꙇ ꙁьрѧще ѹꙁьрте  не мате вдѣт М Мт 13.14 З вдѣв же себе рабъ бж ꙁѣло отъ всѣхъ тома.  же отъ ьст събꙑваѭште сꙙ многꙑмъ паден. отде отъ мѣста того С 518.28—29 2. Случва се, става, бива тако ѹбо  вь семь жт многьішт събьіваетъ с бьіт ЗЛ IIа 16 (т)ае прхо(д)ште() брат( мн)ого невѣр(ь)ство съ(бьів)аетъ с б(ьі)ват () т()гост(ь) въ (п)око(ꙗ мѣсто) ЗЛ IIб 1—2 Изч М З С ЗЛ Гр ἀναπληρόομαι συμβαίνω συμβάινει Нвб сбивам се ’сбъдвам се’ диал НГер ДА