Старобългарски речник
съблѫдт 
съблѫдт -съблѫждѫ -съблѫдш св мин деят същ съблѫдвꙑ м ед ὁ πορνεύσας Блудник, грешник; този, който е извършил блудство аште не бꙑ покааньꙗ бꙑло. како съблѫдвꙿшааго въ корунѣнехъ прѧт павьлъ повелѣ. да не наслꙗм рее бѫдемъ отъ сотонꙑ С 527.3—4 Изч С Нвб Срв блъдая блъдам ЕтМл блудя остар диал ВА НТ ЕтМл РБЕ