Старобългарски речник
събеꙁнаѧльнъ 
събеꙁнаѧльнъ -ꙑ прил Събезначален, също така безначален като другия, изконен бъ еднъ естъ сътворе вꙿсѭ тварь. не мѣѩ н отъкѫдѹже наѧтꙿка. нъ самъ сꙑ наѧло вꙿсемѹ. мѣѩ вꙿ себѣ слово събеꙁнаѧльно СЕ 67а 7—8 Изч СЕ Нвб събезначален църк ОА