Старобългарски речник
сѹхорѫкъ
сѹхорѫкъ
-ꙑ
прил
Който има схваната, парализирана ръка
моⷧ҇ наⷣ҇ сѹхорѫкоⷨ҇ лоⷡ҇комь
СЕ
40b 1
Като същ.
сѹхорѫкꙑ
м
ед
Паралитик, парализираният, човек с парализирана ръка
о сѫхорѫцѣмъ
М
43а 27
гі схе бже нашъ. повелѣвꙑ сѹхорѫкѹмѹ. въстат по срѣдѣ събора
СЕ
40b 2
Изч
М
СЕ
сѫхорѫкъ
Нвб
сухорък
ОА