Старобългарски речник
сѹхоногъ 
сѹхоногъ -ꙑ прил същ сѹхоногꙑ м ед Паралитик, парализираният, човек с парализиран крак моⷧ҇ наⷣ҇. сѹхорѫкомь (погр. вм. сѹхоногомь, Нахтигал, с. 103, бел. под линия) СЕ 43b 17 Изч СЕ Нвб Срв сух