Старобългарски речник
сѹл҄е 
сѹл҄е нареч сѹл҄е бꙑт [комѹ] συμφέρει [τινί] Полезно е; удобно е [на някого] не сѹл҄е т стъ. пото мѣрш моѭ добротѫ. ѧже тꙑ по скѫдѹ бꙑстъ С 394.11 Изч С Нвб Ø