Старобългарски речник
сѹгѹбт 
сѹгѹбт -сѹгѹблѭ -сѹгѹбш св Удвоя, увелича двойно сѹгобꙇте благодѣть ꙁане таковомъ отрокмъ достоіні бꙑсте оці ꙇже ꙇ та х(.)же не вѣдѣхѫ старці К 1а 1 сѫмнꙙштїхъ сꙙ ѹтврьдшꙙ. благовѣрьнꙑмъ желан сѹгѹбшꙙ С 97.16 Изч К С Гр διπλασιάζω сѹгобꙇт Нвб Срв сугуб прил ВА ЕА ДА