Старобългарски речник
стух
стух
-ꙗ
ср
Стихия, основа, първичен елемент
бл҄юдѣте еда къто вꙑ естъ крадоводѧ прѣмѫдростѭ тъщеѭ лестѭ. по прѣданю лю. по стухемъ мрънъмъ. прое
Х
IIАa 9
Изч
Х
От
гр
στοιχεῖον. Вж. стухꙗ
Вж. при
стухꙗ
Нвб
