Старобългарски речник
стѣн҄ь 
стѣн҄ь - м 1. Сянка, мрак слънъцю бо сѫштю. стѣнь таітъ сѧ К 7а 9 Срв. С417.29 не бо постгнѫ стѣн҄ь. же вь н҄емь просвьтѣ сꙙ немрьемꙑ свѣтъ С 322.30 2. Прен. Заблуда, невежество, мрак да навꙑкнеші коліко объштенье обраꙁѹ къ істнѣ ... овьѧ і овьѧ. нъ овъ бѣ рабье се же гне. стѣнь. ꙇ стіна. ѣв сѧ слънъце праведъное сего рад стѣнь прѣста К 7а 7, 8 Срв. С417.26, 27 істінѣ прішедъші. юже да праꙁдънѹетъ стѣнъ сі къ іюдѣомъ глѫ К 7а 15—16 Срв. С418.8 3. Прен. Безплътен образ, сянка стѣн҄ь апостолъ мрътвꙑѧ въстав. прношаахѫ бо на одрѣхъ недѫжвꙑѧ. да понѣ стѣн҄ь петровъ надетъ на кого хъ.  аб въстаꙗхѫ С 307.13, 16 стѣн҄ь ѹенкъ въставьꙗше мрътвꙑѧ С 307.17 стѣн҄ь пьсат σκιογράφω Очертавам, начертавам аште л же тъ огн҄ь. стѣн҄ь ѱавꙑ. съ небесе пршъств божꙗ огн҄. напо же кѫпнѫ. не опал С 250.24 Изч К С Гр σκιά стѣнъ Нвб Ø