Старобългарски речник
стѣна 
стѣна -ꙑ ж 1. Стена, ограда доколѣ належіте на лвка ѹбьѣете въсі вꙑ. ѣко на стѣнѫ прѣклоненѫ  плотъ вьꙁдріновенъ СП 61.4—5 подъкопавꙿше стѣнѫ ноштьѭ. вьлѣꙁошꙙ въ манастꙑрь С 557.25 Образно.  ѧꙁꙑкъ стѣнѫ да матъ. да не варѣтъ ѹма С 497.16 2. Крепостна стена ї да съꙁіждѫтъ сѩ стѣнꙑ. їмъскꙑ СП 50.20 і бѕѣ моемъ прѣлѣꙁѫ стѣнѫ СП 17.30 погребошꙙ ноштѭ сто го тѣло. вьнѣ стѣнъ на ꙁападъ града С 538.4 3. Стръмен склон, възвишение наенъше пѫть походꙙште  ломꙙште сꙙ бѣахѫ въ горахъ върѫштаѭште сꙙ вь стѣнахъ вьсь дьнъ тъ  тѫ ношть С 32.1 4. Прен. Стена, защита  бѫдетъ т стѣна крѣпъка. отъ лца вражѣ СЕ 92b 14 срѣдьнаꙗ [посрѣдьнаꙗ] стѣна μεσότοιχον Преграда, препятствие [образно] хс бо стъ мръ нашъ. же срѣдьн҄ѫѭ стѣнѫ враждꙑ раꙁор С 336.27—28  како угѫ въскрѣс.  како посрѣдьн҄ѫ стѣнѫ раꙁор С 463.2 съ стѣнъ сърнѫт κατακρημνίζω Хвърля с главата надолу, изхвърля овогда каменмъ бꙗхѫ га. дрѹгоц же окѹшаахѫ сꙙ съ стѣнъ сърнѫт С 480.30 СП СЕ С П2 Гр τεῖχος κρημνός τειχίον Нвб стена ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ЕА ДА Срв Стенете МИ ГХ,МИМ