Старобългарски речник
стьлат 
стьлат -стел҄ѫ -стел҄еш несв Стеля, постилам, поставям егда л пакꙑ вѣ носꙙштꙙ  сьрѣтаѭштꙙ хрстоса.  лкꙑ свавꙙштꙙ.  стел҄ꙙштꙙ рꙁꙑ съмоштрѫ С 332.30 сърꙙштамъ го стел҄ѫште котꙑгꙑ С 341.12 Изч С Гр στρώννυμι ὑποστρώννυμι Нвб стеля [се] ОА ВА НТ НГер ЕтМл БТР АР ДА