Старобългарски речник
стьбль 
стьбль -ꙗ ср събир Сухи стебла, слама їже рѣшѩ да наслѣдімъ себѣ свѣтіло бжіе. бъ моі положі ѩ ѣко коло. ѣко стебліе прѣдъ лцемь вѣтрѹ СП 82.14 Изч СП Гр καλάμη стебліе Нвб стъбел м диал НТ НГер ЕтМл стъбло, стебло ОА Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА стеблец, стъблец м диал ОА