Старобългарски речник
стрькъ 
стрькъ м Щърк, щъркел, вид птица стръкъ тѹ пьтіцѩ ѹгнѣꙁдѩтъ сѩ. еродово жіліще обладаетъ ім СП 103.17 [стръкъ — глоса към пътцѩ]; овогда тѹромъ бꙑвъ. овогда же крлатамъ пꙿтцамъ подобꙙ сꙙ. орълѹ  стръкѹ С 7.25—26 Изч СП С Гр κύκνος стръкъ Нвб стрък остар ВА Срв щрък, щъркел ОА Дюв ЕтМл БТР АР Щъркелов ФИ Щърков ФИ СтИл,РЛФИ