Старобългарски речник
стрѹпъ
стрѹпъ
-а
м
Струпей, суха кора на рана
ꙇ прстѫпь обѧꙁа стрѹпꙑ его въꙁлваѩ олѣ вно
М
Лк 10.34
З
А
ꙇцѣлѣѭщааго оⷮ҇ вꙿсѣкоѩ болѣꙁн. ꙇ вꙿсего стрѹпа
СЕ
41b 5—6
бѣга блѫдьнцꙙ сласт. сладъко сь н҄еѭ бесѣдѹѭште. а горькꙑхъ тꙙ стрѹпъ насꙑштаѭштѫ
С
351.12
да онъ стрѹпъ н молтва ѹдобь ѹмꙙтꙿ
С
407.16
не срамьꙗѭ сꙙ плътънꙑм свом стрѹпꙑ
С
503.13
М
З
А
СЕ
С
Гр
τραῦμα
Нвб
струп, струпей
ОА
ВА
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ЕА
ДА