Старобългарски речник
страшвъ 
страшвъ -ꙑ прил 1. Страхлив, който изпитва страх, боязлив то страшв есте маловѣр М Мт 8.26 З ъто тако страшв есте. како не мете вѣрꙑ М Мк 4.40 З како ѹбо сьмѣахѫ же толь страшв прстѫпт С 441.16 2. Като същ. страшв[] м мн [οἱ] δειλοί, οἱ δειλότεροι Страхливите, изплашените хора грѣхъ на нꙑ носꙙште. благовѣр. нъ не страшвомъ прѣтіте. н ѹжасънꙑмъ. н прстрашьнꙑмъ. по божї же любꙿв се мꙑ С 88.21 а страшвꙑѧ дръꙁꙑ творѣше поѹштаѧ ѧ. не боꙗт сꙙ нъ радоват С 98.23 Изч М З С Гр δειλός Нвб Срв страш[л]ив остар ОА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ЕА ДА