Старобългарски речник
страстьнъ 
страстьнъ -ꙑ прил 1. Страдалчески, болезнен, мъчителен прхождаахѫ же  женꙑ к н҄емѹ мѫштꙙ танꙑѧ врѣдꙑ. хже нѣ моштьно враемъ вдѣт.  болꙙштꙙ  ѹдрѫенꙑ отъ длъгааго врѣмене страстьнааго. падаахѫ прѣдъ ногама стааго С 557.3 2. Мъченически, който е свързан с мъченик  страстьнꙑмъ  не тьлѣѭштмъ. н ѹвꙙдаѭштмъ вѣньцемъ ѹвꙙꙁошꙙ сꙙ С 256.18 3. Като същ. страстьно ср ед τὸ πατητόν Това, което се усеща със сетивата, което се възприема с чувствата  навꙑкн скѹшенмъ тѣмь. то м  обскано а то не обскано. то м  страстьно то л бестрастьно С 504.5—6 Изч С Гр τῆς ἀϑλήσεως Нвб страстен ОА ВА АК ЕтМл БТР АР ЕА