Старобългарски речник
стоꙗнь 
стоꙗнь -ꙗ ср Стоене край нещо, служене край нещо ꙇ съподоб  стоѣнью стааго твоего олътарѣ СЕ 74а 23 десно [деснꙑѩ странꙑ своѩ] стоꙗнь [ἡ] ἐκ δεξιῶν παράστασις Стоене от дясно на Отца [за положението на праведниците спрямо Бог Отец според християнското учение] съподобтъ сѧ. стоѣнѣ твоего деснааго СЕ 7а 17  да ѹлѹтъ десное твое стоѣне СЕ 99b 8  с(ъ)подоб де(..)ънѩ страмъ [!] свое(ѩ стоѣ)нь ꙇ жі(ꙁн) вѣ(ьн)ъѩ Р VII 1.34—36 обнощьно стоꙗнь Всенощно бодърстване в молитва въдавъ себе  обноштънѹѹмѹ стоꙗнью С 548.8 Изч СЕ С Р Гр παράστασις стоѣнье стоѣне Нвб стояние остар ОА ВА НТ НГер ЕтМл стояне Дюв БТР АР ЕА ДА Срв [раз]стояние