Старобългарски речник
старѣшньствоват 
старѣшньствоват -старѣшньствѹѭ -старѣшньствѹш несв Изпълнявам длъжността на старейшина, предводителствам, управлявам алеѯандръ глагола. тебѣ бѫд скврьньне. тацѣхъ дѣлъ сплънвъшѹ сꙙ старѣшнъствоват. съ отꙿцемъ твомъ дꙗволомъ С 166.5—6 се же сꙙ сътвор въ срѣмѣ. старѣшнъствѹѭштѹ провѹ. цѣсаръствѹѭштѹ же вь вѣкꙑ сѹ хръстѹ господѹ нашемѹ С 254.22 добраꙗ ѹсел҄енꙑѧ првесла. жвотъ вьсѣхъ. жвотъ старѣшньствѹѩ С 429.13—14 арьнѣ въ калопї старѣшнъствѹѧ С 564.21 Изч С Гр ἡγεμονεύω старѣшнъствоват Вж. при старѣшньство Нвб