Старобългарски речник
ставт 
ставт -ставлѭ -ставш несв св 1. Поставям, слагам, подреждам повелѣ же комс ставт кръкꙑгѫ С 223.11—12 Представям. повѣдаѧ мъ сълѹвъшаа сꙙ ѹдеса бжꙗ. став же собоѭ ѹдо то С 550.4 2. Спирам, задържам, прекратявам нъ дꙿнае съврьшенꙗ не мѣахѫ. дꙿва же ставшꙙ мꙙтежь С 30.7 тако да прославітъ сꙙ сто мꙙ тво. да ставш беꙁаконнааго воводѫ посрѣдѹ рѣкꙑ С 150.26 ацѣ вьсѣхъ же по адамѣ. ставлъ бѣ богъ отъ того вълаꙁа С 308.23 пршъдъ на ѹмъ слово став С 312.15 пон҄еже їс стоꙗ насъ рад. да ставтъ ꙁълѹ теенꙗ С 431.14 нѣстъ тъмꙑ по н҄емь тъма го не омратъ. рѣка не ставтъ. море дръжат не можетъ С 509.7 ꙁлѣꙁ  став ѧ въ малѣ С 555.7 Преча, възпрепятствам, недопускам.  рьцѣте мѹ ьсо рад став насъ влъшъствомъ твомъ. прт на онѫ странѫ к тебѣ С 151.23 же став насъ посрѣдѣ рѣкꙑ влъшьствомъ свомъ С 152.24 кꙿто ставтъ сего ѹбт. грꙙдѣте ѹбо вдмъ то сѫтъ С 216.7 скоро агг҄елъ къ їѡсфѹ прде.  ꙁвѣствъ слово ꙁгънат дѣвцѫ став С 242.20 Успокоявам. прѣбꙑваѭште же крꙙште о прѣславьнѣѣмь ѹдес. потрꙙсъ мъ рѫкоѭ дꙿва ѧ став глагол҄ꙙ С 35.13 ставт лкꙑ χοροστατέω Танцувам и пея в хор егда л пакꙑ вѣ носꙙштꙙ  сьрѣтаѭштꙙ хрстоса.  лкꙑ ставꙙштꙙ.  стел҄ꙙштꙙ рꙁꙑ съмоштрѫ С 332.29 С Гр κωλύω ἵστημι στέλλω παύω ἐπέχω ἀνακόπτω ἀνατρέπω καταπαύω Нвб ставя, ставям ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР ДА ЕА Срв [по]ставя, [по]ставям