Старобългарски речник
срѣдьн҄ь
срѣдьн҄ь
-
прил
срѣдьнꙗꙗ стѣна
μεσότοιχον
Преграда, препятствие [образно]
хс бо стъ мръ нашъ. же срѣдьн҄ѫѭ стѣнѫ враждꙑ раꙁор
С
336.27—28
Изч
С
Нвб
среден
ОА
АК
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА
ЕА
Срв
Средна барчина
МИ
БМС
Средни рит
МИ
Средно блаце
МИ
ВП,ТО
Средно бърдо
МИ
Средно грамче
МИ
ЙЗах,Кюст
Средния врис
МИ
Среднето
МИ
ГХ, МИМ
Средния врълак
МИ
Средоряк
МИ
Средния валог
МИ
ЙЗ,МИПан
Среден шумак
МИ
Средния гред
МИ
Средок
МИ
ИД,МНЛом