Старобългарски речник
срьпъ 
срьпъ м Сърп; инструмент, с който се жъне егда же соꙁърѣатъ плодъ. абе посълетъ сръпъ. ѣко настотъ жѧтва М Мк 4.29 З а бꙑ не проста стала моꙗ рѫкоѧть. сь лѣпотꙑ бꙑсте острл скрьбь (погр. вм. срьпъ, Север., с. 368, бел. под линия) ненавстю братьню С 368.7 Изч М З С Гр δρέπανον сръпъ Нвб сръп остар диал