Старобългарски речник
срьдьцевѣдьць 
срьдьцевѣдьць м Сърцеведец, сърцевед; лице, което познава тайните на сърцето нъ отъ себе раꙁѹмѣвъ срьдьцевѣдьць бо сꙑ вѣстъ же въ ловѣцѣ С 404.15 Изч С Калка от гр καρδιογνώστης Нвб сърцеведец книж ОА АК ЕтМл БТР АР ЕА Срв сърцевед, сърцеведка