Старобългарски речник
спра 
спра -ꙑ ж Военен отряд; чета събърашѧ на нь вьсѫ спрѫ М Мт 27. 27 З А СК вон же вѣсѧ са вънѫтрь на дворъ. еже естъ прѣторъ. ꙇ прꙁъвашѧ вьсѫ спрѫ М Мк 15.16 З А СК юда же пріемъ спрѫ. ꙇ отъ архере. ꙇ фарсѣ слѹгꙑ. прде тамо съ свѣтлꙑ. ꙇ свѣштам  орѫж М Йо 18.3 З А СК спра же  тꙑсѫштънкъ. ꙇ слѹгꙑ юдескꙑ. ѩсѧ са  съвѧꙁашѧ М Йо 18.12 Изч М З А СК От гр σπείρα Нвб Ø