Старобългарски речник
соль 
соль - ж 1. Сол вьсѣка жрътва солѭ осолтъ сѧ М Мк 9.49 З добро естъ соль. аште л же соль не слана бѫдетъ мь осолте М Мк 9.50 З. Срв.Лк 14.34 М З аште же соль обѹѣетъ. мь осолтъ сѧ З Мт 5.13 Срв. С259.30 бже бже нашъ ... врѣждаѭщѧѩ водꙑ. пр елсѣ солѭ ꙇцѣль ... ст водѫ сѭ СЕ 6b 10 Срв. СЕ20b 18 2. Прен. Мъдрост, здрав смисъл, правилни възгледи, добра основа ꙇмѣте соль вь себѣ. ꙇ мръ мѣте ме(д)ждю собоѭ М Мк 9.50 З вꙑ есте соль ꙁем З Мт 5.13 Срв. С259.29  слово неꙁаꙁорьно съмѣшено съ солѭ божьствънѫѭ. же плодънꙑмъ словомъ  дѣломъ. на жт въꙁдръжанꙿно нꙗаше С 279.28 соль съ оцьтомь [оцьтъ съ сольѭ] ὀξάλμη, ὄξος καί ἅλας Сол с оцет анупатъ. повелѣ соль съ оцътомъ съмѣсвъше полват ранꙑ го С 116. 18 кнꙙꙁъ повелѣ пакꙑ дърат .  полваті  оцꙿтомъ съ солѭ растворвъше С 161.17 кнꙙꙁъ ... повелѣ оцьтъ лютъ съ солѭ растворвъше вьꙁлват на хръбътꙑ хъ С 178.30 Изч М З СЕ С Гр ἅλς ἅλας Нвб сол ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА Срв Солище МИ ЙЗах,Кюст.кр