Старобългарски речник
смокъвьньнъ 
смокъвьньнъ -ꙑ прил същ смокъвьньно ср ед τὸ τῆς συκῆς Това, което се е случило със смокинята; случката със смокинята с рее мъ. амнь глѭ вамъ. аще мате вѣрѫ  не ѹсѫмьнте сѧ. не ткмо смоковьнъное сътворте. нъ аште  горѣ се реете двгн сѧ. ꙇ въвръѕ сѧ въ море бѫдетъ М Мт 21.21 Изч М смоковьнънъ Нвб смоковничен остар ВА