Старобългарски речник
слѹт 
слѹт -словѫ -словеш несв Славя се; прочут, прославен съм с нещо толко бо бѣаше вьꙁлюбьнꙑ  славънꙑ градъ. ꙗкоже въторъ словѣѣше отъ цѣсарѣ града С 56.17—18 Прич. сег. деят. като прил. словꙑ a) περίφημος Славен, прославен, прочут, известен  глагола мѹ вовода тꙑ л с васскъ (!) словꙑ С 20.22 спѣшьнѣ бѫдетъ съѱат. трѹдꙑ же  гон҄енꙗ  бѣдꙑ. ѧже подъѧ ꙁа правовѣр.  побѣдꙑ  славънаꙗ мѹ жтꙗ. по вьсемѹ ꙗкоже решт по нашемѹ жтю.  свьтꙙштхъ сꙙ на н҄емь добротъ рад словѫштѹ бꙑт С 302.9  ꙗко  вѣ хоштевѣ крьстꙗна бꙑт повѣдааста ... трофмъ  еукарꙿпѡнъ. словѫштаꙗ пр л҄ѹтост  пр дръꙁост С 212.13 b) Наречен, назован жена мѣ сьпрѫгь словѫшть П5 Изч С П5 Нвб Ø