Старобългарски речник
слѹжтел҄ьнца 
слѹжтел҄ьнца -ѧ ж Служителка, вярна последователка на някого [прен.] ѹлꙗн ... проствъш нꙑ ꙗко блага бога слѹжтел҄ьнца. помол сꙙ хсѹ да подастъ намъ вдѣнꙗ С 3.20—21 Изч С Гр ὑπηρέτις Нвб служителница остар ВА Срв служителка ОА ЕтМл БТР АР слугарка, служкиня, служница диал Дюв НГер ЕтМл