Старобългарски речник
словопсател҄ь 
словопсател҄ь -ꙗ м Хронист, историк, писател ꙗко  добл҄ьства побраньскаꙗ. многашꙿд бо словопсател҄е.  шаропсател҄е нарьтаѭтꙿ ов словомъ ѹкрашаѭште. а с на дъскꙑ рътаѭште С 83.8—9 Изч С Калка от гр λογογράφος Нвб Срв словописец м остар ВА словопис м словописание ср словописен прил ОА